Трудностите с мобилността на Вал идват от няколко преживявания през живота й, а не само от едно заболяване. Тя имаше полиомиелит преди почти 70 години, засягайки десния й крак и мускулите в предната част на бедрото. Тя също така описва лошия опит от детската хирургия и кърмене, които според нея са допринесли за по-нататъшно разхищаване на мускулите под коляното, падане на крака и дългогодишни проблеми с тазобедрената става. По-нататъшната операция и промените в дължината на краката добавиха трудностите с течение на времето.
По-късната контузия добави още едно голямо предизвикателство. В 2012, Вал счупи засегнатото бедро. Тя казва, че състоянието на костта означава, че не може да се поправи. Още преди това нараняване й беше трудно да ходи, използвайки патерица в задната градина и скутер за мобилност или инвалидна количка за по-големи разстояния извън дома си.
Сега тя се описва като потребител на инвалидни колички на пълен работен ден. Тя се опитва да научи отново ходенето след това нараняване на тазобедрената става, продължавайки физиотерапията, като същевременно установява, че рехабилитационната подкрепа за нейните конкретни обстоятелства е ограничена
„Това е осмият път в живота ми да се науча отново да ходя. Искам да успея.“
Вал търсеше опора, която се чувстваше различна от патериците, ходещите рамки и ролаторите. Тя установи, че патериците издигат раменете й нагоре, докато други помощни средства за ходене затрудняват намирането на естествено изправено положение и походка. Възможността за поддръжка без ръце също се хареса, защото тя се опитваше да избегне операция на рамото. В по-ранна кореспонденция тя обясни, че болката в лявата ръка и рамото също затруднява задвижването на инвалидната количка, дори по време на пътуване из супермаркет.
По време на домашна демонстрация с Юън тя опита малка помощна машина за LifeGlider разходка из кухнята си. Това, което се открояваше, беше промяната, която усети в стойката си и начина, по който се движеше по-слабият й крак.
„Бях впечатлен, когато опитах спасителния планер, че веднага се изправих, врата ми се удължи и раменете паднаха.“
Докато започна да ходи, Вал забеляза, че десният й крак минава по-естествено. Тя почувства, че не е нужно да повдига бедрото си по същия начин, за да направи крачка. В по-ранните си имейли тя описва, че се чувства по-изправен и балансиран, извежда този крак напред, без да го люлее и да накуцва по-малко.
Тези промени имат значение за Вал, но нейният разказ също е честен за практическите трудности. Използването на LifeGlider помощно средство за ходене е уморително за нея. Тя започна с няколко минути на ден, както беше посъветвано, и казва, че напредъкът е по-бавен, отколкото би искала. Продължава упражненията както за по-слабия, така и за по-силния си крак.
Обувките й са важни. Тъй като тя се нуждае от натрупване на обувки, за да побере разликата в дължината на краката, тя казва, че може да използва помощно средство за LifeGlider ходене само с коригиращите си обувки. Тя също така открива, че нейният отпечатък може да затрудни маневрирането в малка тоалетна и че влизането и изрязването отнема време. Намирането на начин за закрепване на колана с една ръка остава друг практически въпрос за нея.
Вал вижда обещание в това, което помощта за LifeGlider ходене би могла да й помогне да направи из къщата, като същевременно иска по-практичен принос, който да й помогне да се възползва максимално от нея. Нейната история е за намирането на по-естествен начин да застане и да стъпи, наред с усилията и подкрепата, които изискват нейните обстоятелства.
„Той има толкова много обещания и не съм в състояние да се възползвам максимално от него.“
Това е опитът на Вал досега. Тя все още работи за ходенето, което иска да постигне, и поиска Mobility UK допълнителна подкрепа. Нейният разказ описва както разликата, която изпитва, така и предизвикателствата, с които продължава да се сблъсква.
Въз основа на собствените имейли на Вал до Mobility UK и Юън. Това е нейният личен опит, включително продължаващите трудности и молбата й за повече подкрепа.